1991, София: Непубликувани писма на И.А.Бунин до проф. П.М.Бицили

                                                По пътя на зърното  /”Путем зерна”/

   /встъпителна бележка към възпроизвеждането на Непубликовани писма на И. А. Бунин до проф. И М. Бицилли. Век 21. - София, 1991. - 1- 7/V. № 18 (57). Галчева Т., Манолакев X., Петкова Г./

Разполагаме в електронното поле на сайта един текст, публикуван в България преди 21 години, цитиран в различни библиографии.

Няма обаче да подминем с пренебрежение повода да се върнем назад и потърсим историческата памет.

През 2010 г. в Москва, в сборника „И.А.Бунин: Новые материалы. Вып.ІІ./издателство „Русский путь”/ е публикувана „Переписка И.А.Бунина и П.М.Бицилли (1931-1951). Вступительная статья Татьяны Двинятиной; Публикация Татьяны Двинятиной и Ричарда Дэвиса”, с 109-179.

Един документален източник, много нужен в последните десетилетия на повишен изследователски интерес, най-накрая получи огласяване.

Бихме искали да отбележим обаче и огорчението си от някои решения на публикаторите, един от които е и автор на встъпителната статия.

В бележка №2 към писмо №3 /П.М.Бицили-И.А.Бунин, 27 май 1931 г., София/, в която се въвежда информация за проф. Василий Антонович Флоровски, се отбелязва, че той е баща на Г.В.Флоровски и А.В.Флоровски. Пропусната е дъщерята – Клавдия Василиевна, дали заради това, че нейната известност е по-слаба или поради факта, че животът й в емиграция преминава предимно в София?

С известно неудоволствие ще споменем и обстоятелството, че данните за първата публикация на писма на И.А. Бунин до проф. Бицили, а именно – тази на А.П.Мещерски в сп. Русская литература, 1961 г,  са съобщени доста кратко, с едно изречение в края и са съпроводени от омаловажаващото твърдение на автора на встъпителната статия, че става дума за „..некоторые выдержки из писем Бунина к Бицилли были в свое время напечатаны А.П.Мещерским” /с.120 на сборника/. Пренебрежителното ситуиране някъде в годините назад  не държи сметка нито за мястото на първия, въвел темата в научен оборот, нито за „разрешеността” й в този момент.

Премълчана е обаче и една друга публикация, която не настояваме, че има съществено научно значение, но все пак, ако не друго, поставя София на картата на „бицилиеведението” тогава, когато то още не съществува като част от познанието. Става дума за немного популярната, но отразена в библиографските справочници – вж. смятащия се до момента най-подробен такъв по темата: Горяинов, А.Н,  Бирман, М.А. Библиография опубликованных работ П. М. Бицилли и литература о нем, 1912-2003.  В: „Бицилли, П.М. Избранные труды по средневековой истории: Россия и Запад, М, 2006, с.767

Галчева Т., Манолакев X., Петкова Г. Непубликовани писма И. А. Бунин до проф. И М. Бицилли. Век XXI. - София, 1991. - 1- 7/V. № 18 (57).

Именно нея възпроизвеждаме в сайта, ръководени от разбирането, че достъпът  до такива печатни издания е труден – и в България, и в чужбина. Което обаче не сме склонни да приемем в този случай, защото ни е известно, че един от консултантите, на когото Т.Двинятина благодари, а именно – Сергей Рожков, познава Г.Петкова години преди встъпителната статия в този сборник да се появи. Впрочем, в библиографския указател, в който г-н Рожков е един от съставителите -  „Руска емиграция в България : 1878-2006,  /София, 2006/” -  публикацията на  Галчева/Манолакев/Петкова е посочена под номер 482 на стр. 79.

Не сме склонни да преувеличаваме значението на този отпечатан преди 21 години текст. Неговата символика може да се проецира в неслучайно избраното заглавие на настоящия коментар. Ако обаче, авторът на встъпителната статия към преписката Бунин-Бицили беше уважил търсенията на други изследователи, вероятно не така щеше да звучи съобщеното в бележка №4, с откривателско задоволство „коригиращо” датирането от проф.Бирман на запознанството между двамата кореспонденти. В София, през 1991 публикаторите на две от писмата на Бунин до Бицили вече са предположили годината 1918-1919 като начална за техните лични взаимоотношения – дребен детайл на фона на последващото развитие на бицилиезнанието.

И още един коментар за това как се четат и ползват ресурсите, върху които се полага едно авторско заявяване – част от публикуваните като илюстрация фотографии са взети от сайта на българското издателство Liternet, поместило систематично иконографията на проф.Бицили, подредена и коментирана от Г.Петкова. Тук не всичко с разрешенията е ясно – споменати са тези за публикацията от личния архив на внучката проф.Бицили – Елисавета Иванова-Аначкова, но навсякъде липсват данни за издателството, обработило тези снимки /едва забележим в десния ъгъл е логотипът му/, още по-малко пък се разбира чий е текстът под тях.

Впрочем, като всяка контрабанда, и тази не е лишена от издайническите следи на „грешката”.

„Цитирайки” избирателно, без да бъде посочен източника, текста към снимките в публикацията на Г.Петкова „Пьотър Бицили.Фотоархив”  (2004 г.)

http://liternet.bg/publish6/pbicilli/salimbene/fotoarhiv.htm (07.08.2012),

препечаталите снимките публикатори на кореспонденцията Бунин-Бицили първо възпроизвеждат спорни места и второ сами допускат неточности, дължащи се на неправилен превод. Примерите:

За снимката на проф.Бицили „с очилата” Г.Петкова твърди, че е от 1943 г., същият хронологичен признак възприемат и публикаторите в сборника за Бунин и така издават източника си. Защото проф. Бирман, както вече споделихме в този сайт, неслучайно датира тази снимка почти десетилетие по-късно – май 1952 /вж. цит. сб на Бицилли, с .710/. В прецизността си той разчита на факта, че разполага с копие от авторовия ръкопис на А.П.Мешчерски „Био-библиография проф.П.М.Бицилли” /за повече подробности вж бележката към възпроизвеждането на този труд: http://savedarchives.net/article/bio-bibliografiia-na-profpmbicilli (07.08.2012). Така следите от електронното присъствие се пренасят неназовано, но разпознаваемо на хартия, за да оставят възможност за идентификация на стореното.

Вторият пропуск на възпроизвелите текста към снимките издатели на кореспонденцията Бунин-Бицили демонстрира не само несъобразяване с нормите на авторското право, но и сериозна небрежност.

На една от фотографиите проф. Бицили е в обкръжението на своите приятели К.Флоровска и Сусана Н. Любошчинская. Седнал зад двете дами, на снимката се вижда мъж, за когото се твърди, че е П.М.Любошчински. Внимателният прочит на бележката под същата снимка, написана от Г.Петкова и поместена в публикацията в електронното издателство „Liternet” ще позволи на читателя да се убеди, че винаги е по-добре да се търси източника, особено когато той може да бъде разпознат. Защото точният цитат гласи: „Зад К. В. Флоровска - колега на Павел Маркович Любошчински (1906-1992)”.

Дали възпроизвелите снимките неправилно са превели или просто са „стегнали” цитата, пропускайки, че става дума не за самия, а за колегата на П.Маркович, ни е трудно да гадаем. А и не искаме.

Ние ще си останем до зърното и ще чакаме да видим поникването му, за да се наслаждаваме на развитието му. Заложено в България, то има място за избуяване. Стига грижата за плевелите да е непрекъсната.

07.08.2012                                                 Таня Галчева

П.С.Повторното поместване на вече напечатаното във в. „Век 21”  става в сайта с писмено потвърденото съгласие на всички съавтори, след като те са се запознали с текста на встъпителната бележка