• Български
  • English
  • Русский

 

Проф. П.М. Бицилли и «Современные записки»

You are missing some Flash content that should appear here! Perhaps your browser cannot display it, or maybe it did not initialize correctly.

За първи път в пространството на сайта предлагаме на читателите текст, чийто автор е сред най-последователните и авторитетни изследователи на живота и произведенията на проф. П. М. Бицили. Встъпителната студия е една от засега последните публикации на проф. М. А. Бирман, а библиографското й описание е следното:

Бирман, М. А. Проф.  П.М. Бицилли и «Современные записки»//«Современные записки» (Париж, 1920-1940): Из архива редакции: В 4 т. / Под ред. Олега Коростелева и Манфреда Шрубы. – М.: Новое литературное обозрение, 2012. – Т. 2, с. 481-500

 В повече от 20-годишната история на „бицилиезнанието”, проф. М.А.Бирман е ученият, който постепенно разработи и описа почти всички негови елементи, очерта направленията на бъдещото му развитие, историографира направеното и с възхитителна педантичност подготви една от най-пълните библиографии по темата. Най-малко в две посоки, направеното от него, е недостижимо: той е първият учен, специално посветил отделни статии на А.П. Мешчерски и Н.Л. Гурфинкел, а освен това,  вероятно, М. А. Бирман е и единственият, чийто архив съдържа най-богатата сбирка от писма и документи, получени от родственици или познати на семейство Бицили. Първото обстоятелство, което всеки, кореспондирал си с М.А.Бирман, си спомня, е подробния, последователен въпросник, получаван от учения, методът на анкетата в много случаи и за дълги години, до откриването на поредния документ, се оказва единствено плодотворния за предполагането и реконструирането на дадени събития. Внимание към детайла и компетентно обобщаване на явления, разполагане на конкретните факти в теоретичната основа на научното дирене, са двете граници, които очертават изключително широко поле и между тях, достолепно се вписват многообразните в тематично и стилово отношение текстове на проф. М. А. Бирман. Тяхната ценност вече е измерена чрез индекса на цитиране, струва ни се, даже е време за следващата важна стъпка: библиографското им систематизиране.

И още нещо, от което целенасочено искахме да се оттласнем, но въпреки всичко, ще го споменем в края, защото то е най-сигурното доказателство, че единствено в областта на духа времето губи силата си на моделиращ събитията фактор. Когато М. А. Бирман публикува първите си статии, регистриращи интереса му към живота и творчеството на проф. П.М.Бицили, по всички тъжни критерии на статистиката, собствената му възраст по-скоро се приближава до пенсионната. Оттогава насам изминават вече почти две десетилетия, а ние с нетърпение, забравили за ограниченията, които годините налагат, очакваме всеки следващ текст на проф. Бирман, любопитно се оглеждаме накъде е обърнат следващият проект, в който той участва. Не самият факт на дълголетието отбелязваме в заключение. С неприкрита възхита почтително се отнасяме към волята на учения да формира представи и отстоява възгледи, да променя, въпреки скепсиса на очакванията, свои вътрешни нагласи и навици – най-категоричното доказателство за това твърдение е личната готовност на М.А.Бирман да участва и в едно такова предизвикателство като сайта ни.

Никога не съм обичала думичката „доайен”, винаги подозрително съм се отнасяла към противоречието, което иманентно възниква в семантичното й ядро – на обезценка на представата за  постижение, защото върху нея е наложен възрастов критерий. Съпротивлявайки се и сега на тази своя убеденост, със съжаление констатирам, че няма как по друг начин да определя мястото на М. А. Бирман в групата на изследователите на създаденото от проф. П. М. Бицили. И от все сърце му пожелавам още много години творческо присъствие в тази област на знанието.

 

София, 15. 12. 2012 г.                     Таня Галчева