• Български
  • Русский

 

Био-библиография на проф.П.М.Бицилли - част първа

You are missing some Flash content that should appear here! Perhaps your browser cannot display it, or maybe it did not initialize correctly.

Публикуваната в сайта "Био-библиография на проф. Бицилли", възпроизвежда екземпляр, дарен от Андрей Павлович Мешчерски който се съхранява в частен архив в България (за повече подробности вж. статията "За Андрей Павлович Мешчерски, неговия архив и "текста в чекмедже" в раздел "Публикации" на сайта).

Всяка страница е сканирана отделно, единствените добавки при обработката са приложените знаци с името на автора и предупреждението за запазени авторски права на текста. Подвързаният като дипломна работа том се публикува в две части, заради ограниченията на хостинга. Няколко от страниците са повторени при подреждането им в сайта - не случайно. Това са тези от тях, към които авторът е залепвал по-късно листчета с допълнения, отнасящи се до издания, станали му известни след завършването на неговия текст. Избрах този начин на представяне, защото по мое мнение, той изцяло илюстрира прилагания от Андрей Павлович метод при обработката на информацията - в един личен разговор д-р Галина Петкова от Софийския университет изключително сполучиливо го назова "линково мислене".

Оригиналният машинописен текст, завършен през 1954 г. е допълван ръкописно, очевидно през различни години  - с нееднакви цветове и типове средства за писане - мастило, химикал, молив, но винаги само с почерка на автора. Като хронология добавките се разполагат през целия период от посочената по-горе година до 1980 г.

Отделна част от този труд е публикуван като приложение към изданието:  Бицилли, П. М. Трагедия русской культуры: Исследования, статьи, рецензии. Сост., вступит. статья, коммент. М. Васильевой. Москва, Издательство „Русский путь“, 2000

Към момента, доколкото това ми е известно, най-подробната съставена  библиография на написаното от проф. П.М.Бицилли е тази на А. Н. Горяинов и М. А. Бирман, публикувана в:Бицилли, П.М.Избранные труды по средневековой истории: Россия и Запад. Сост. Ф. Б. Успенский; Отв. ред. М. А. Юсим. — М.: Языки славянских культур, 2006. — 808 с.

Струва ми се доста занимателна съпоставката на двете библиографии - тази на А.П.Мешчерски и посочената по-горе - особено предвид обстоятелствата кога и при какви условия е създавана първата от тях. И нещо, което мисля, че е важно да се отбележи, за да не бъде пренебрегната или потулена между различни публикации историческата справедливост - в статията си за А.П.Мешчерски, публикувана през 1998 г. (А. П. Мещерский (1915-1992). Несколько страниц к биографии первого “бициллиеведа”. В сб: Politropon. К 70-летию В.Н. Топорова. М. Издательство “Индрик”,1998, с.800-805), проф. Бирман добросъвестно посочва, че е притежавал в личния си архив копие от труда на Андрей Павлович.

Абсолютно неизчерпателно, ще се загледам и в още един детайл. Само половин година след смъртта на професора, кн. Мешчерски вече е готов с био-библиографията на произведенията му. За илюстрация, той ще приложи една негова снимка станала изключително популярна в последните десетилетия, многократно публикувана в различни издания. Тъй като обаче интернет-пространството ни задължава с достъпността си, ще забележа, че именно в био-библиографията, която публикуваме, ще се срещнем с първото датиране на тази снимка, добавена ръкописно, с ръката на Андрей Павлович - 7.V.1952 г. За сравнение, прилагаме линк към първата в мрежово пространство специализирана публикация за иконографията на проф. Бицили - тази на д-р Галина Петкова, която "придърпва" появата на фотографията почти десетилетие по-рано: http://liternet.bg/publish6/pbicilli/salimbene/fotoarhiv.htm#1  (12.06.2012)

Появата в публичното пространство на настоящия ръкопис, в автентичния му вид - така както е замислен и осъществен от неговия автор - ще ни позволи да обърнем внимание и върху идеята за обединяване на два подхода към изучавания обект - историческия и библиографския. И в това отношение, във връзка със спецификата на избраната тема, трябва да признаем  далновидността на създаденото от Андрей Павлович.

Бележка: 12.06.2012 г., Таня Галчева