Данни за семейство Бицили в регистъра на населението в София

Настоящият документ се публикува за пръв път. Това е извадка от регистъра на населението за 1947 година, чрез който се проследяват обитателите на даден адрес и тяхното движение по-късно. Затова не следва да се изненадваме от факта, че като последна е записана втората съпруга на Андрей Павлович Мешчерски, който към момента на създаване на регистъра всъщност е съпруг на дъщерята на проф. Бицили - по този начин българската административна система въвежда интегрираност на данните.

Може би е необходимо още едно пояснение, за да се проследят правилно записите. Под №2 е посочена Мария Петрова Бицили - всъщност, става дума за съпругата на професора, чието име и бащино такова са: Мария Тимофеевна. Към този момент, съгласно българското законодателство, имената на съпругите - български граждани /или постоянно пребиваващите в България/ - са се образували от личното име на съпруга, което се е превръщало в бащино за омъжената дама, а към това се е добавяла и фамилията на мъжа. Ако можем от сегашна гледна точка да изкоментираме тази разпоредба - почти до средата на миналия век при тези трансформационни механизми, още с факта на омъжването си, жената е губела две трети от идентичността си..

Регистърът на населението от 1947 г. е втори такъв за София, първият е правен през 1935 г. За съжаление обаче, в общината, в която е съхраняван този първи регистър, е имало наводнение, така че данните в него са безвъзвратно загубени. И през двете години, в които е систематизирана информацията, сведенията са получавани и записвани от местната власт на анкетен принцип, т.е. отразявани са фактите, които самите хора са заявявали. След това обаче, допълването на нови обстоятелства е ставало въз основа на официални документи - така през 1948 г. в графа №10 (десет) се появява запис, от който става ясно,че съгласно полицейски доклад проф. Бицили и неговата съпруга са получили българско гражданство – така са обяснени поправките за двамата на данните от графа №5(пет).

В графа №8 (осем) за отбелязани номерата на издадените актове за смърт или тези за преместване на хората от семейството. Затова за професора и неговата съпруга се виждат номерата и годината на издаване на актовете за смърт, а за останалите членове на семейството е налице печат за извършена проверка по адрес. В тази връзка е дописването на адреси най-горе в полето, от него става ясно, че Мария Петрова Бицили – дъщерята на професора се е преместила през 1961 г. на адрес: ул. „Славянска” №32, където е била проверена и е установено, че е живяла там и през 1970 г. За А.П.Мешчерски пък е добавено, че се е преместил на ул. „Христо Смирненски” №22, това обстоятелство е свързано с развода му с дъщерята на проф. Бицили и сключването на брак с втората му съпруга Славка Тодорова. Спирам се по-подробно на тази топография, защото наглед дребните житейски факти могат да се окажат съществени, когато участват във взаимовръзки и събития, имащи условно казано, историческо значение. В този смисъл всички софийски адреси на пребиваване на това семейство ще бъдат преплетени в документално защитения разказ за съдбата на книги и писма, който се надявам да споделя по-натам.

Данните, които са изтрити при публикуването на документа, са рождените дати на Наталия Мещерска (Гал) и Славка Тодорова

За изнамирането и получаването на документа, както и за изясняването на някои административни механизми, сме изключително задължени на екипа на отдел АИО, район "Оборище", Столична община; изразяваме специалната си признателност към госпожа Селена Динчева - началник отдел АИО, сектор ГРАО в район "Оборище" за личното отношение, отзивчивостта и положените усилия, надминаващи многократно служебните й задължения, 

Обяснителна бележка: Таня Галчева

София, юни 2012 г., ул. "Алеко Константинов" №1 - адресът, на който са регистрирани членовете на сем. Бицили, посочени в регистъра на населението. Десетина дни преди да направя тези снимки, Наташа, внучката на професора, ме помоли да минем оттам. Докато бавно се движехме по улицата, тя не успя да скрие изненадата си: "Виж, всичко е така, както беше преди почти 60 години - и улицата е същата, и магазинчетата, ето там беше кварталната месарница! Всички продавачи на нашата улица много уважаваха бабушка и се обръщаха към нея с "майко", даже когато тя заставаше на опашка, я извикваха преди другите..."

 София, юни 2012, в тази сграда на третия етаж е живяло семейството на проф. Бицили;