Коментар към снимката на митинга срещу армията на Врангел, публикувана в раздел "Фото" на сайта
Снимка на митинг срещу врангелистите, състоял се в Стара Загора през 1922 г. Една случайна среща в началото на годината с дългогодишната преподавателка по руски език в града Е.С., дъщеря на белоемигрант от първата вълна, ми припомни за нея. В разговора ни на 06.03. т.г., когато я попитах има ли детски спомен за общуването в руската колония в града през 30-те години, тя ми каза: „.. Спомням си само, че бяха някак разделени – баща ми имаше приятели сред хората, с които политическите му възгледи съвпадаха..“ Очевидно, въпреки бежанските неволи, обществото на руската белоемиграция е всичко друго, но не и монолитно.
Снимката изисква и определен исторически контекст и коментар,не се наемам да влизам в друга професионална област. Ще споделя за интересуващите се, че в предговора на книгата си: „България и руската емиграция 20-те-50-те години на ХХ в“ Цветана Кьосева изчерпателно изрежда библиографските данни, свързани с темата.
За да бъда обаче по-конкретна, ще цитирам Ал. Лунин: „..През пролетта на 1922 г. възниква делото за „врангелисткия заговор“, за споразумението между врангелистите и партиите от Демократическия сговор за сваляне на правителството на Ал. Стамболийски. Като последица от България са изгонени над 60 души генерали и полковници от врангелистките щабове, забранена е дейността на тези щабове и са парализирани военните структури на Врангел в Бългалия. Имало ли е „заговор“ или не – няма да разнищвам. Важно е друго. За много от офицерите и войниците разпускането на частите на Врангел през 1922 г. означава начало на мирен живот...“ /Лунин, Ал. Руската емиграция в България между двете световни войни. В: „Погасло дневное светило“. Руската литературна емиграция в България 1919-1944 г. Съставителство и научни редактори: Радостин Русев, Йордан Люцканов, Христо Манолакев. С, 2010, АИ проф. М.Дринов, с.17/
Моето изкушение е друго...Миналата година кореспонденцията с Оксана Довгополова от Одеския национален университет /Оксана, благодаря ти за отделеното време и помощта за хора и книги/, насочи вниманието ми към тезата за „историческата контрабанда“, на която в Одеса са посветили специален семинар и сборници с интересни текстове, разглеждащи различни прояви на това явление /http://www.facebook.com/events/233253833462441/. Четейки текстовете на Л.Спасов, публикувани през 80-те години върху темата за „врангелисткия заговор“ - без значение дали от историческа гледна точка тезите в тях са спорни - се сещам за понятието „езопов“ език от началото на 90-те години в българското литературознание, коментиращо проявите на дисидентски текстове. Статиите на посочения по-горе автор, според мен, интересно се възползват от „разрешеното“ говорене по недотам свободна тема и се разграничават от него като предполагат прочит далеч от конюнктурната трактовка. И се вписват в понятието „историческа контрабанда“ - явление, чиито прояви може би в България ни предстои да потърсим...
08.07.2012 г., София Таня Галчева