Ръководство по цитиране

Настоящият текст ще коментира една проява на плагиат. Колкото безцеремонна, толкова и непохватна.

На сайта на Централна библиотека на БАН е поместен проектът „Руска емиграция в България”, следвайки определена последователност, той води до разположени на отделни страници писма на проф. П. М. Бицили до акад. Иван Дуйчев. В лявото поле на нашата страница сме сканирали и качили официалния документ, с който се удостоверява това мрежово присъствие. Разлиствайки приложението към поместения протокол, всеки читател може да възстанови реда на линковете след заглавната страница.

Никъде в страницата на ЦБ на БАН, на място, логически свързано с тази публикация, не е посочено, че писмата на проф. Бицили в този си вид не са в оригинал, а в печатна редакция. Стои въпросът откъде е тя, както и що за странности са излизащите по всички страници цифрички като обозначения на несъществуващи бележки.

Пояснението за всички недоумяващи сме длъжни да направим ние, авторите на публикацията "Писма на проф. П.М.Бицили до акад. Иван Дуйчев", поместена в Годишника на Софийския университет"Св. Климент Охридски", Център за славяно-византийски проучвания "Иван Дуйчев", том97 (16), 2011, с.337-355. Вж. и:

http://savedarchives.net/article/pisma-na-profpbicili-do-akadivduichev

Преди двадесет години намерихме тази част от  кореспонденцията между двамата учени в архива на акад. Дуйчев. Проф. Аксиния Джурова любезно ни даде възможност да разчетем и подготвим за възпроизвеждане в публичното пространство писмата, съпроводени със съответния научен апарат. После, както става ясно от кореспонденцията, която едната от нас, Галина Петкова, проведе с „Центъра Дуйчев”, трудностите по издаването на Годишника са отложили на няколко пъти издаването на този вече наш, авторски текст. В крайна сметка, в през месец декември 2011 г. подготвените, разчетени и коментирани писма са приети за печат, след като е предоставен в електронен вид от нас авторски екземпляр, за да се състои отпечатването.

Неясен е обаче въпросът, как този ръкопис се е оказал известен на служители от Централна библиотека на БАН. Подобно твърдение се опира на факти, които ще опишем логически и систематично – ако не друго, те ще останат по-натам като ръководство как да не се прави плагиат, чиито следи остават:

1. Страница на ЦБ на БАН, първо писмо на проф. Бицили:

А) всички цифри, с които са въведени бележките ни под линия (сравни с изпратения в „Центъра Дуйчев” ръкопис, който поместваме по-долу), съвпадат точно с тези, поставени от нас – от № 4 (четири) до № 8 (осем); отчетливо повторяеми са знаците и символите на квадратните скоби и внесеното в тях – между другото, съществен елемент от авторския труд на разчитащия текста; няма разлика и в препинателните знаци.

Б) Всички редове съвпадат точно с тези, обособени в нашата печатна редакция. Тук даже следата е още по-забележима – вероятно е обработван не електронно предоставения текст, а хартиеният носител, затова ясно се вижда границата на „слепване” – по-тъмна е частта, следваща „… если адрес на письме …”.

В) Съвършено непонятно защо са изпаднали последните два реда, послеписът, с който проф. Бицили допълва писмото, заедно с финалните две изречения, естествено, отпадат и следващите ги поставени от публикаторите цифри за пояснение въведени, съответно, с номер 9 (девет) и 10 (десет).

2. Страница на ЦБ на БАН, второ писмо на проф. Бицили.

Всички съображения, изложени по-горе, изцяло са в сила, тук наблюдаваме по-прецизна работа във връзка с „лепенето”. Слоевете (layers) са вече три: първият – от началото на писмото до „дешевых”, вторият започва от „изданий” и свършва при „находится” и третият е от „американский...”. Нямаме достатъчно познания, за да можем да кажем можело ли е при обработката да се уеднакви фона на всички сегменти, но това, което се е получило като резултат, много ни устройва – светлосенките даже не налагат особено взиране, ясно си личи откъде до къде са изпълнявани командите „режи/лепи”.

3. Трето писмо от страницата на ЦБ на БАН – абсолютно аналогични са всички посочени по-горе белези, този път наставяните слоеве са четири.

И т.н., и т.н. – до края, следват едни и същи типологични белези на обсебването, даже разположението на подписа на проф. Бицили според заключителните изречения, при оформлението на абзаците е оставено така, както го е замислила подготвяната от нас печатна редакция.

Нито дума в сайта на ЦБ на БАН за това кой е разчел писмата, защо те се публикуват при тях в такъв вид, чии са и къде се намират бележките, оцифрени в текста, съвсем отделен е въпросът, че специалистите, качили тази версия  не смятат за нужно изобщо да забележат и уговорят, че е редактиран самият подател на писмата, т.е. въведеният по този начин източник е съмнителен откъм автентичност.

Вероятно, зареяни в многообразието на Мрежата, изобщо нямаше да открием кражбата.

В годините обаче вече сме изработили някакви предпазни механизми срещу странните усилия на различни хора, влезли в темата бързо и целенасочено, да събират безогледно и безпардонно документи. В този случай към нас се обърна служител на ЦБ на БАН, който настойчиво ни подкани да му предоставим фотографии на кн. А. П. Мешчерски и М. П. Бицили. Така, питайки за какво са нужни тези снимки, бяхме осведомени и за мащабния проект „Русский мир Болгарии”, скромна част от който се явяват разчетените от нас писма. (Впрочем, да отбележим, че не сме удостоени с честта да бъдем посочени като източник – така, както това е предприето за раздела „Персоналии”, в който отговорността е прехвърлена към печатно издание, имащо своята заслуга, но и допуснало редица грешки.)

За почти седмица кореспонденция, преди да установим фактите, изложени по-горе, поне два пъти служителят на БАН ни обясни, че решаването на въпроса за фотографиите е спешно и са готови да поемат всякакви ангажименти. В петък, 24.08.2012 г. изпратихме следното писмо, на което все още, въпреки неотложността на очакваното, нямаме отговор. Една от възможностите ни е да попитаме отново, този път извън правилата на ограниченията на епистоларния жанр:

Уважаеми г-н Казански,
отново изразявам удовлетворението си от подробните разяснения, които получих от Вас във връзка с бъдещата употреба на фотографиите, които са Ви нужни.
Внимателно разгледах сайта на една от най-старите и авторитетни научни институции, както пишете Вие. И с изненада установих, че очевидно в БАН добре владеете технологиите за обработка на текстове.
На сайта Ви са разположени писма от архива на “Центъра Дуйчев”. Единствените обаче, които са обработени и разчетени, са тези на П. Бицили до Ив.Дуйчев - те са в печатен вариант, тоест, някой вече е намерил тези писма, прочел ги е и ги е подготвил за публикация в печатен вид. Очевидно, с желанието тази публикация да се състои така, както научните норми повеляват - архивните единици да бъдат съпроводени с обяснения и коментар - видно е от номерата на цифрите, които са поставени в печатния текст. Надявам се, че лично Вие не сте наясно кой е този някой, инвестирал личен труд и знания, за да ползвате крайния продукт от тази, изглежда добре свършена работа, щом сте преценили, че можете да я институционализирате от името на ЦБ на БАН. Та в тази връзка, да Ви известя, г-н Казански, че всъщност писмата са част от съвместната ни с Г.Петкова публикация "Писма на проф. П.М.Бицили до акад. Иван Дуйчев", поместена в Годишника на Софийския университет "Св.Климент Охридски", Център за славяно-византийски проучвания "Иван Дуйчев", том 97 (16), 2011, с. 337-355.
Изразявам личната си позиция, за която са уведомени, както д-р Г. Петкова, така и Н.Гал, че става дума за изключително грубо, вероломно нарушение на ЗАПСП, при което сте си позволили:
1.Да използвате труда ни, без дори да ни уведомите, да не говорим за обстоятелството, че следва да получите разрешение, /и не на последно място, да споделите вижданията си като печелите проекти, каква част от тях са заделени за хонорари във връзка с авторски възнаграждения/;
2. Да извадите произволно тази част от цялата ни публикация, която Ви е необходима /поне да бяхте изтрили цифрите, въвеждащи бележките под линия като сте се потрудили да колажирате направеното от нас/, без да посочите кои са авторите и къде е публикуван печатният текст на писмата на проф. Бицили;
3. Не на последно място, да "редактирате" самия Пьотр Михайлович - изглежда техническите операции по изрязването и лепенето са били възложени на не много компетентни в епистоларното наследство труженици, които са решили, че подателят слага край като напише името си, постскриптумите за тях вероятно са ненужен апендикс...

При така констатираното обстоятелство, възниква въпросът, как ще ни уверите, че въпреки договора, ще спазите изискванията на г-жа Гал, за да Ви бъдат предоставени фотографиите? Таня Галчева

Мълчанието, както е известно, също е отговор. От страна на този, който го налага.

Ние нямаме основание да се съобразяваме с него. И продължаваме.

Показвайки автентичния текст на нашия авторски ръкопис, предаден за публикация в ЦСВП „Иван Дуйчев” за пореден път на 7 декември 2010 г.

Както си беше спомнила Булгаков в кореспонденцията си с колегите от „Центъра Дуйчев“,  едната от нас, Галина Петкова, „ръкописите не горят”.

29.08.2012, София                           Таня Галчева, Галина Петкова