Руската "бяла" емиграция в Поповско

Темата за разселването на руската емиграция в Поповско, по-точно за „бялата вълна“, която идва в България след Октомврийската революция досега не е ставала обект на изследване. В национален план интересът към темата през последните години е видим. Краеведският поглед към нея обаче е незначителен.

С настоящото изследване се прави опит за проследяване заселването на руски емигранти в този край, тяхната реализация в различните стопански и обществени сфери. Разгледан е въпроса за отношенията им с местното население от една страна и с властта от друга.

За написването са използвани основно регистрите за гражданско състояние и описите на семействата в отделните селища на общината, Държавен вестник, протоколи на общинския съвет, спомени на руски емигранти и техни наследници.

Известно е, че бялата емиграция идва в България на няколко вълни. Първите малобройни групи идват в края на 1919 г., втората вълна идва през 1920 г. Третата вълна, която е най-голямата е свързана с разгрома на армията на барон Врангел. Те първо се настаняват в района на Цариград, Галиполи и остров Лемнос. От края на 1920 и през цялата 1921-1922 г. реемигрират към България. Така през пролетта на 1922 г. руската емиграция в България нараства до около 34-35 хиляди човека, от които 18-19 хил. са военни лица.

През 1922 г. земеделското правителство, управляващо България предприема мерки за защита на националния суверенитет и неутрализирането на тази армия, която е един вид „държава в държавата“ и създава заплаха за властта. Започва разселване на войниците и офицерите из страната и доколкото е възможно им се помага да си намерят работа.

Първите руски емигранти са регистрирани в Поповско още през 1920 г. В Попово тогава се заселват Никита Золотарьов  и София Шестакова, в село Медовина Петър Естехин. През следващите, почти две десетилетия тук се заселват за кратко или за по-дълго поединично или със семействата си още стотина руснаци. За мнозина от тях Попово и някои от околните селища са само временна спирка в търсене на по-добра работа или условия за живот. Едва преживели по няколко месеца тук те продължават своите митарства, докато се установят трайно в други български селища.

Населението приема руските емигранти с чувство на съчувствие, но те са оставени да се оправят и адаптират в тукашната среда сами. Затова може би малко от тях остават до края на живота си тук. Показателно е, че само един-единствен път общинския съвет поставя на разискване въпрос, свързан с руските емигранти в Попово. Това става през есента на 1922 г. когато се разисква отпускането на дърва за огрев на петте руски домакинства живеещи тогава в града. След дебат решението с 5 срещу 4 гласа добива следния вид: „не разрешава да им се дават дърва от общинското сечище, защото не са Поповски жители.“ Самото население проявява чисто човешки жестове на състрадание и помощ. Руските емигранти са оставени да се устройват сами, в една чужда, макар и приятелска страна и доброжелателно население. Причина за това е езиковата, народностна и историческа близост между двата народа. Мнозина емигрантите имат цивилни професии, или добити умения от армията и бързо се адаптират към местния стопанския живот. Други не успяват и се отдават на пиянство.

Като цяло бялата емиграция внася живителна струя в различни сфери на живота в Поповско като ги осигурява с подготвени кадри. Доколкото е възможно от документите, които съм ползвал може да се види, че от емигрантите живели тук с висше образование са 17, от тях 4 са лекари, 1 инженер, 6 са завършили военно училище, икономист – 1, юрист – 1, агрономи – 3. Отделно 32 имат със средно образование. Тези данни са условни, защото за повечето от тях образованието не е посочено. Част от емигрантите са и деца.

Ако се погледне трудовата им реализация ще се види, че тук  учителстват за различни срокове, най-вече в поповската гимназия – 14 от тях, 5 са лекари, зъболекар – 1, строителен инженер  - 1, агроном - 1, свещеник – 1, музиканти, певци – 4, земемер – 1, икономист – 1, медицински фелдшер - 1, медицинска сестра – 1, художник - 1, търговци – 2, машинни техници – 3, зъботехници - 2, рафиньор на растителни масла - 1, гостилничар – 1 и т.н.

Някои от тях оставят добър спомен сред тукашното население, като учителя Николай Аксаков и неговата балетна студия; Тамара Белова, дъщеря на адмирал Павел Казимирович Орановский, корепетитор и преподавател по пиано в Детската музикална школа; Сергей Верьовочкин завършил Морски корпус и Военноморската артилерийска  академия в Санкт Петербург, Русия. Служи на различни кораби, извършва едно околосветско плаване, в Попово се препитава на стари години като преподава частни уроци по математика; Михаил Фьодорович Краморов е строителен инженер, завършил в Москва. Живее в Шумен, Летница, Попово, Разград където работи по специалността си и помага за реализирането на редица обществени мероприятия; граф Алексей Алексеевич Мочулски, работил като земемер в Попово, предполага се че е служил в охранителния руски корпус, който се сражава на страната на Германия и е загинал; лекарите Цицерошин, Корнилев, Махин и пр.

След преврата на 9 септември 1944 г. новата власт оказва натиск върху руската емиграция за завръщане по родните места и приемането на съветско поданство, организира я в казионни „Българо-съветски дружества, а най-изявените и представители – аристократи, бивши офицери, близките на участници в руския корпус и пр. разселва из страната или изпраща в лагери.

Така през 1946 г. в Попово е заселена голяма група руски емигранти, дотогава жители на град Варна. Един от тях разказва: „За срок от 24 часа с малко ръчен багаж те били разпратени в различни селища на България. Руските емигранти от Варна били изселени главно в Шумен, Търговище, Нови пазар, Преслав и Попово. Условието било да са най-малко на 80 км. от Варна, за да нямат евентуално сношения с чужденци. Нали Варна е пристанище?“ През 50-те години част от тях се изселват от Попово, други полъгани от пропагандата се завръщат в Съветския съюз, където са изпратени в лагери.

За да не ставам отегчителен, преди да завърша, ми се иска да спомена, че към доклада прилагам и списък с имената на 126 емигранти, свързали живота си с Поповско. За някои от тях съм успял да събера биографичните сведения, които са непълни, вероятно има и неточности, но са една добра основа за разширяване проучването.

 

Благодаря ви за вниманието.

 РУСКИ БЕЛОЕМИГРАНТИ

 

БЕЛОВА,Тамара Павлова/25.09.1899,Астрахан, Русия – 13.03.1978/Произхожда от благородническа фамилия. Дъщеря на адмирал Павел Казимирович Орановский. Завършва средно музикално училище в Одеса. Живее във Варна. Корепетитор в кина, представящи неми филми; във Варненската опера. Изселена в  Попово /1946/. Преподавател по пиано в Детската музикална школа – Попово /1954-1974/. Орден “Кирил и Методий” – ІІІ ст. /1971/.

БЕЛОГАЙ, Вяра Петрова/р. 26.02.1898, Мюнхен, Германия/Висше образование. Живее в Попово /1951-1953/./по мъж е Белогай, дали е рускиня?/

БЕЛОГАЙ, Вяра СавоваПолувисше образование. Учителка в Априловската гимназия /до 1951/, в ПГ /1951-1952/.

БИРЮКОВ, Владимир Андреевич/25.05.1877, с.Славгородка, Павлодарски уезд, Русия – 15.02.1967/Висше юридическо образование. Юрисконсулт на компанията “Шел Ойл кампани” – представителство в България. Български поданик /1934/. Принудително изселен в Попово /1946/.

БИРЮКОВА, Мария Александрова/21.12.1889, Самара – 28.02.1957/Живее в Попово.

БИЧКОВ, Иван ДимитриевичРоден в Грозни. Живее в Попово.

БОГДАНОВА, Екатерина Сергеева/р.5.12.1889, Санкт Петербург, Русия/Висше образование. Учител в Попово, Варна /след 1944/.

БОЧАРОВ, Андрей Акимович/р. 29.06.1901, с.Станица Пшековска, Майкопска околия, Русия/Живее в Попово /20–те г./

БУКРЕЕВ, Иван Иванович/12.07.1895, с.Надеждевка, Екатеринославска губерния, Русия – 27.06.1946/Произхожда от дворянско семейство. Преселва се в България /1921/; български поданик /1932/. Живее за кратко в Разград, след което се установява в Попово.

БУРАК, Петър ПорфировичЖивее в Попово /1942/.

ВАЛЕХ, Анеля Сигизмунд/р.29.09.1891, Москва, Русия/Средно образование. Изселена в Попово.

ВАЛЕХ, Наталия Александрова/р.16.03.1913, Владивосток, Русия/Изселена в Попово.

ВАСИЛЕВ, Николай Герасимович/р. 25.10.1892, Рязан, Русия/Средно образование. Живее във Варна, Попово /след 1932/.

ВАСИЛИЕВИЧ, Дионисий/1897, Новозагорск, Волинска губерния, Русия – 4.05.1929/Живее в с.Априлово.

ВЕРЬОВОЧКИН, Сергей Сергеевич/20.09.1886, Новгород, Русия – 12. 07. 1956/Завършва Морски корпус и Военноморската артилерийска  академия в Санкт Петербург, Русия. Служи на различни кораби, извършва едно околосветско плаване. Живее във Варна, изселен в Попово /1946/.

ВЕРЬОВОЧКИНА, Наталия Осиповна/8.05.1892, Вилио, Русия – ..1957 ?/Живее в Попово. 

ВИНОГРАДОВ, Владимир К.Руснак. Живее в Попово /1934/. Търгува с колбаси.

ВИШЕР, Александър Яковлиев/р. 29.05.1885/Руснак. Средно техническо образование. Живее във Варна, Попово /след 1933/.

ВОРОНИН, Константин Михайлович/21.05.1896, Верний, Русия – 14.12.1966/Средно образование. Живее във Варна /1919-1923/, с.Паламарца /1923-1928/, Попово /след 1928/. Работи като машинист по вършачки и мелници.

ВОРОНОВ, Александър А.Роден в Санкт Петербург, Русия. Живее в Попово. Български поданик /от 1933/.

ГЛАВЮКОВ, Евгений Михайлович/р. 30.09.1918, Харков, Русия/Учител. Живее в Попово, София /след 1945/.

ГОВОРОВ, Николай Константинов/р. 27.07.1897, с.Баасово, Ярославска област, Русия/Живее в с.Голямо Градище, с.Голямо ново /1960-1965/, Попово.

ГРИГОРОВИЧ, СимеонРуснак. Живее в Попово [1938].

ДАНИЛЕВСКА, Ана Павлова/р. 21.08.1894, Харков, Русия/Живее в Попово.

ДАНИЛЕВСКА, Надежда Михайловна/р. 1.07.1913, Харков, Русия/Живее в Попово.

ДАНИЛЕВСКИ, Михаил Димитриевич/р.7.08.1886, Харков, Русия/Български поданик /1932/. Полувисше образование. Учител в Попово, София /след 1932/.     

ЕДЖИК, Иван Иванов/р.26.09.1912, Русия/Висше образование – агрономия. Живее в Белград, Сърбия, с.Гунково, Видинско, с.Садина, Раковски, Шабленско /след 1949/.

ЕДЖИК, Татяна Иванова/р.10.01.1903, Русия/Средно образование. Живее в Белград, Сърбия, с.Гунково, Видинско, с.Садина, Раковски, Шабленско /след 1949/.

ЕРМОЛОВ, Стефан Сергеевич/22.12.1884, с.Бараново, Орловска област, Русия – 26.12.1974/Дворянин. Висше образование. Офицер от Руската армия. Зъботехник в Попово /след 1945/.

ЕСТЕХИН, Петър Степанович/р. 1895, с.Новопетропавловское, губерния Уфа, Русия/Живее в с.Медовина /1920/.

ЕФИМОВНА, Антонина/р.12.07.1891, Устнаба, Русия/Омъжва се и живее в Попово.

ЖУКОВСКИ, Вячеслав Орестовия/р.20.06.1904, Харков/Юнкер. Висше образование. Рафиньор на масла във фабриката на Богарчев – гара Яна, Софийско. Доброволец в Руският корпус, който се сражава в Югославия на страната на Германия. Изселен в Попово /1946/. Работи в Маслодобивната фабрика на Братя Иванови – Попово /до 1947/. Връща се в СССР /1956/, където е изпратен на лагер в Павлодар.

ЖУКОВСКАЯ, Елена Владимировна/р.7.01.1908, Новоросийск, Русия/Изселена в Попово /1946/.

ЗЛАТАРЕВ, Никита Иванов/р.15.09.1882, Грозний, Русия/Завършва Висше военно училище в Оренбург. Живее в Попово /от 1920/. Български поданик /от 1930/. Занимава се с търговия на готово облекло. Директор на маслодобивната фабрика “Слънчоглед” /бивша “Рамона” ООД/ във Варна.

ИВАНОВ, Виктор Викторевич /вж. Духовници…/

ИВАНОВИЧ,Александър Иванов/8.01.1891, Рига, Русия – 5.07.1929/Живее в Попово.

ИВАНОВИЧ, Петър/р.2.04.1895, Донска област, Русия/Живее в Попово /20-те г./.

ИГУМНОВ, Павел Михайлович /вж. Лекари, аптекари/

КАЛТЕНЮК, Александър Петрович/25.08.1891, Орел, Русия – 7.01.1975/Завършва “Михайловское артилерийско училище” – Санкт Петербург, Русия. Живее в Попово. Земемер [1936-1940, 1949-1950], гл.техник по земеустрояване при отделение “Земеделие” на Окол. НС – Попово /1950-1955/, техник земеустроител /от 1955/.

КАПНИКОВА, Варвара Павлова /В.П.Цанова//4.12.1898–23.01.1972/Рускиня. Живее в Попово.

КОЗЛОВ, Александър Петрович/23.04.1887, Москва, Русия– 27.10.1947/Средно образование. Музикант и певец. Изселен от София в Попово /1946/.

КОЗЛОВА, Вяра Павлова/р.7.09.1902, Одеса, Русия/Средно образование. Певица. Изселена от София в Попово /1946/, връща се в София /1950/.

КОЛЕСНИК, Михаил Антонович/р. 1903, Нежик, Русия/Преселва се в България /1922/; български поданик /1932/. Живее в Кочериново, Дупнишко [1932]. Учител в ПГ /1949-1951/.

КОНСТАНТИНОВ, Никола/р. 27.07.1894, с.Шешелово, Костромска губерния, Русия/Живее в Попово /20–те г./

КОРНИЛЕВ, Николай Василев /виж. Лекари, аптекари/

КОСТЮК, Николай Иванович/р. 7.12.1898, с.Костромское, Кубанска област, Русия/Преселва се в България /1921/; български поданник /1927/. Живее в с.Паламарца [1926–1930].

КРАМОРОВ, Михаил Феодорович/р. 15.11.1880, Станица Убеженская, Кубанска област, Русия/Завършва строително инженерство във Висшето инженерно училище в Москва, Русия. Живее в Шумен, Летница, Попово, Разград. Кондуктор в Летнишка община, Ловешко /от 1923/; работи в Окръжно кооперативно план-снимачно бюро – Шумен /от 1926/; Окръжно кооперативно водоснабдително бюро – Шумен /до 1929/; инженер в Поповска община /1929–1936/. Подпомага безвъзмездно с техническа помощ строежа на новата сграда на читалището в Попово /1926–1933/. Изселва се в Разград/1937/.

КРАМОРОВА, Ана/р. 15.06.1897, Лида, Русия/Живее в Шумен, Попово/1929-1936/.

КРИВЕНОК, Василий ФилиповичЛекар. Лекар-онколог в Поповската болница [1954], в с.Светлен.– жена му е от сеячи ?

КРИЖИЦКИ, Николай Фьодоров/р.19.05.1913, Киев, Украйна/Полувисше образование. Изселен в Попово.

КРИЖИЦКИ, Сергей Фьодоров/р.18.07.1915, Казан, Русия/Висше образование. Изселен в Попово.

КУЗМИН, Иван Василев/р.4.06.1915, Гомш, Русия/Средно образование. Живее в София, Попово /1944–1945/, Варна.

КУЗМИН, Наталия Иванова/р. 18.08.1916, Керч, Русия/Средно образование. Живее в София, Попово /1944–1945/, Варна.

КУШНИРЕВСКИ, Николай Константинович/р. 10.01.1894, Коростовск, Русия/Висше образование, художник. Живее в Попово, София.  

ЛЕБЕДЕВ, С.Руснак. Живее в Попово /1933/.

ЛОСЕВ, Всеволод Иванов /В.С.Петров//р. 5.02.1900, Шахти, Русия/Средно образование. Зъботехник в Попово [1931-1940], Разград.

МАВРИН, Александър Сергеевич/р.28.08.1920, Севастопол, Русия/Висше образование. Изселен в Попово /1946/. Учител в ПГ, агроном в Попово /до 1954/.  Изселва се в София. Български поданик /1948/.

МАВРИН, Сергей Павлович/20.03.1882, Оренбург, Русия – 18.04.1965/Руснак. Средно търговско образование. Предприемач. Живее в София. Български поданик /от 1941/, впоследствие приема съветско поданство. Изселен принудително в Попово.

МАВРИНА, Елена Илинична/р.11.05.1894, Севастопол/Живее в Попово.

МАЗОНОВА, София Александрова/р.10.05.1898, Вилнюс/Средно образование. Живее в с.Садина, Попово [1949].

МАТЮНИН, Александър Макариев/р.16.08.1902, Петебрург, Русия/Средно образование. Нансенов поданик. Живее в Попово и Горубляне, Софийско.

МАТЮНИНА, Анастасия Александрова/р.12.12.1901, Смоленск, Русия/Средно образование. Живее в Попово, София.

МАХИН, Никифор Иванович /вж. Белоемигранти//вж. Лекари, аптекари/

МОДУГИН, Всеволод Константинов/р.6.02.1902, Санкт Петербург, Русия/Средно образование. Офицер. Живее в София, Попово. Български поданик /от 1933/.

МОДУГИНА, Екатерина Леонидовна /Е.Л.Леонардович, Е.Боголюбова//24.11.1896, Одеса, Русия – 10.12.1953/Средно образование. Изселена от София в Попово /1946/. Работи като медицинска сестра.

МОЙСЕЕВА, Александра Захариева/20.11.1902, Оренбург, Русия - 20.04.1937/Живее в с.Горица.

МОРТЕРОВА, Феодора Михеевна/16.09.1890, Луганск - 6.02.1976/Живее в Попово.

МОЧУЛСКИ, Алексей Алексеевич/р. 26.08.1897, Харков, Русия/Граф. Средно образование. Земемер в Попово /…1935-1942/. Доброволец в Руския корпус, сражаващ се в Югославия на страната на Германия. Съществува версия, че е пленен. Следите му се губят след 1942.

НЕСТОРОВ, Андрей Андреевич/р. 12.02.1899, Курск, Русия/Учител в Полски Тръмбеш, Попово /от 1945/, Добрич /след 1949/. Ръководил читалищния хор в Попово.

НОВИКОВ, Макарий Василевич/1.02.1894, с.Станица ханская, Кубанска област, Русия – 8.12.1968/Преселва се в България /1925/; български поданик /1932/. Живее в Попово. 

ПААС, Александър Яковлевич/р. 29.05.1885, с.Мало Вишерод, Русия/Живее в Попово [1923–1926].

ПЕСТРЕЦОВ, Василий Константинович/р. 31.07.1879, Баку, Русия/Преселва се в България; български поданик /1931/. Учител по математика в ПГ /1922–1923/, по физика и математика в гимназията в Пирдоп [1929–1931].

ПЕТРЕНКО, Григорий СимеоновичРоден в Валуйски, Харковска губерния. Живее в Попово /1929/.

ПЕТРЕНКО, Степан Михайлович/24.12.1891, с.Возкресенская, Курска губерния, Русия – 16.09.1969/Служи в Улански полк. Живее в Попово. Препитава се като каруцар.

ПИКАР, Николай Александров/р. 20.03.1915, Одеса/Висше образование. Живее в Попово. Емигрира в чужбина.

ПИСМЕНИЙ, Ефтим Феодорович/р. 1887, с.Голая пристан, Таврическа губерния, Русия/Завършва Каботажно училище за крайбрежно плаване. Преселва се в България /1920/. Български поданик /1928/. Живее във Варна. Капитан на собствена моторна гемия “Марица”. Изселен в Попово /1946/.

ПОДОЛСКАЯ, ОлгаУчител по френски език в ПГ /1921-1924/.- да се провери Олга Трифонова Подолска, р. 1877 в Севастопол, завършва медицина в Санкт Петербург, Русия /1909/, лекар на свободна практика в София [1932].

ПОЛЯКОВ, Иван Андреев/1893, Смоленск, Русия - 29.01.1946/Живее в с.Садина.

ПОМЕНОВ, Иван Андреев/р. 1899/Живее в с.Захари Стояново [1934].

ПОНОМАРЬОВ, Л.Учител в Троян, в ПГ /1938–1939/.

ПОТОЦКИ, Николай Алексеевич/р. 6.11.1902, Хасовгюр /? Хасовгор/, Русия/Живее в Стара Загора, Попово /1932-1933/,   Разград.

ПОТОЦКИ, Сергей Павлович/13.12.1891, Санкт Петербург, Русия – 4.11.1966/Граф. С бялата армия емигрира в Турция, после в България. Установява се във Варна. Работи като надзирател по строителството на Варнеската гара, възпитател в Руската гимназия/1924-1934/. След 9 септември 1944 е репресиран, до ... е по лагери. Семейството му е изселено в Попово /1946/.

ПОТОЦКИ, Сергей  Сергеевич/р.9.07.1919, Полтава, Украйна/Граф. Живее във Варна и учи в Руската гимназия. Средно образованаие и висше спец.”Радиотехника“ завършва в Сорбоната в Париж. Връща се във Варна, където завършва Варненската търговска академия. След 9 септ. 1944 семейството е подложено на репресии и изселено в Попово/1946/. Работи като счетоводител в Кооперативния стол, във фабрика “Първи май” – Попово /1947-1971/, в Профсъюзния дом на културата.

ПОТОЦКА, Александра Киприянова/20.03.1896, Варшава, Полша – 31.01.1965/Дворянин. Емигрира в Събрия, по-късно във Варна, България. След 9 септември 1944 г. Семейството е подложено на репресии и изселено в Попово/1946/.

ПРИМОВ, Николай Феодорович/5.12.1901, с.Владикавказ, Русия – 9.09.1958/Средно образование. Изселен от Бяла в Попово /1949/.

ПРИМОВА, Вяра Филипова/р.20.09.1895, Киев, Украйна/Средно образование. Изселена в Попово /1949/.

ПУЗИНО, Симеон Георгиев/16.02.1887, с.Александровка, Екатеринославска губерния, Русия –26.12.1951/Средно образование. Офицер от руската армия. Изселен  от Варна в Попово /1945/. Търговец на брашна.

РАЗКОЛНИКОВ, /вж. Лекари, аптекари/

РИМШЕВИЧ, Елена Адамовна/р.4.03.1901, Вилно, Полша/Живее в Попово.

РЕСНИКОВ, Яко Аврамович/1889, Русия – 7.08.1947/Живее в с.Паламарца.

РОЗАНОВА, Елена Андреева- съпруга на д-р Цицерошин, живяла с него в Дриново.

САТАРОВ, Сергей Михайлович/р.7.10.1902, Новачекаска, Донска Русия/Средно образование. Живее в Попово /до 1932/, Разград.

СЕРГЕЕВ, Стефан Сергеевич/р.22.12.1886, с.Бараново, Русия/Висше образование, стоматология. Зъболекар в Попово.

СИНЯВСКИЙ, Николай Александрович/р.20.03.1915, Одеса, Русия/Висше образование. Изселен в Попово, впоследствие в с.Славяново /1949/.

СИНЯВСКИЙ, Трофим Иванович/р.15.04.1892, Екатеринослав, Украина/Висше агрономическо образование. Учител. Живее в София. Изселен в Попово, впоследствие в с.Славяново/1949/, където е преподавател в Земеделското училище.  

СИНЯВСКАЯ, Лидия Иванова/р.23.03.1892, Одеса, Русия – умира в Славяново ?/Изселена в Попово, впоследствие в с.Славяново /1949/.

СИЧОВ, Стефан Калистратович /С.КАндреевич//17.06.1895, с.Ново Василевка, Екатеринославска губерния, Русия –30.10.1968, с.Котляревка, Донецка област/Живее в Попово /от 1923/. Препитава се като каруцар. Завръща се в Русия.

СТРАТОНОВИЧ, Виктор Владимирович/р. 13.05.1882, Санкт Петербург, Русия/Преселва се в България /1920/. Учител по химия /от 1922/, в Неврокоп [1928], в ПГ /1935–1940/, в Белоградчик /след 1940/. Редактира в.”Възраждане”, Попово /1939–1941/.

ТАКИ, Павлина ИвановнаРодена в Керч. Живее в София, Варна, Попово.

ТОДОРОВА, Лидия Иванова/17.04.1890, Тарасовка, Русия - 4.12.1959/В края на живота си живее в Попово.

ТРОФИМОВИЧ, Ана Николаева /А.Борисова Козарова//р.6.12.1901, Калач, Русия/Живее в Попово.

ТУРШУ, Лидия/р. 1909, Евпатория, Русия/Преселва се в България /1921/. Преподавател по френски език в София, в ПГ /1932–1933/, в Търговищката смесена гимназия /1933–1934/.

УПОРНИКОВ, Георги АнатолиевичЖивее в Попово /до 1951/.

УСПЕНСКИ, Сергей Павлов/р. 23.11.1889, Грозни, Русия/Средно образование. Изселен в Попово.

УСПЕНСКА, Ана Василева /А. В. Вълкова//р. 22.02.1897, Таганрог, Русия/Живее в Попово.

ФЕДЕНКО, Иван Яковлевич/27.01.1905, с.Ново Московско, Русия - 1980/Живее в Попово. Работи като техник.

ФЕЛИЦИН, Александър Димитриевич /вж. Лекари , аптекари../

ХАРИТОНОВ, АндрейРуснак. Живее в София. Изселен принудително в Попово.

ХУДЯКОВ, Александър Иванович /вж. Лекари , аптекари/ 

ЦАРУКОВ, Михаил Иванов/р. 22.08.1887, Ростов на Дон, Русия/Средно образование. Живее във Велинград, с.Илийно, Омуртагско, Попово /след 1948/.

ЦАРУКОВА, Наталия Яковлевна/р. 20.05.1887, Армовир, Кубанска област/Средно образование. Живее във Велинград, с.Илийно, Омуртагско, Попово /след 1948/.

ЦИЦЕРОШИН, Николай Николаевич /вж. Лекари , аптекари/

ЧАГОВЕЦ, Константин Михайлович/р.с.Волчанская, Русия, 17.10.1892/Живее в с.Червен, Русенско, Попово /от 1959/, София /от 1968/.

ШАПОШНИКОВ, Анатолий Николаевич/11.02.1898–29.05.1971/Живее в София. Изселен в Попово.

ШЕБЛЯКОВ, Михаил Петрович/р. 13.10.1884, Белгород, Русия/Живее в Попово /1942-1943 ?/

ШЕСТАКОВА, Ана М.Учителка в с.Зараево/1933-1934/.

ШЕСТАКОВА, София Александрова/р. 8.11.1868, Одеса, Русия/Живее в Попово /1920–1928/.

ШОШИН, Евгений В.Роден в Киев, Украйна. Живее в Попово, когато получава българско поданство /1932/.

ЩЕКАТУРИН, Михаил Петров/р.1877, Новочеркаск, Донска област, Русия/Български поданик /от 1931/. Медицински фелдшер в с.Златиница, Елховско /от 1920/, с.Осиково /1949/ ?

ЩЕПЕТЕЛНИКОВ, Иван Николаевич/р. 1900, Харков, Русия/Живее в Попово /1929/, Варна. Български поданик /1935/.

ЯСЕНОВА, Анастасия Андреева /А.А.Викторинова//5.02.1898, Челябинск – 20.01.1949/Живее в с.Паламарца. Умира в болницата на Руския червен кръст – София. 

7 юни 2007 г.-01.08.2012 г.                  Пламен Събев